Тишина
Някой нарисува тишината
с две очи, загледани в безкрая.
После върза северния вятър,
като знак, та с него да позная
вярната посока…И да литна,
като птица. Тебе да открия.
Още продължавам да се питам,
сън ли беше или пък магия?...
Как успя света ми да обсебиш?
Виж, до лудост още те обичам.
Търся те и знам, че моят жребий
е с орлите, все по теб да тичам.
Извор ли си? Все те нося жадна.
Някъде в съня ми лудо бликаш…
Огън ли си, та разпалваш клади
от които утрото пристига?
Или клетва, с вятъра довята
и наречена от древни жрици…
В две очи заспива тишината,
щом с любов в живота ти се вричам.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Прекрасно е, Дани!
