Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
11.09.2019 г., 23:36 ч.

Тишина 

  Поезия » Любовна
1153 6 10

 

Не чуваш ли, че вече не вали?
Дъждът тъгата е изплакал.
А славеят е сгушен и мълчи.
Той цяла нощ пя и е прегракнал.
И мравката с откъснат крак
парченце лист в тревата бута.
Три капки сребърни висят,
накичени като бижута.
По клонки нежни и стаени.
се стича и събира звън.

Притихват думите смирени.

Не си до мен. Това е сън.
 

© Георги Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво и тъжно... Поздравления и от мен!
  • Благодаря! Такъв е стилът ми.
  • Поздравления, Георги! С малко думи си изразил силни чувства, образност, дълбочина!
  • Акцентът не е върху мравката, а върху чувството за самотност, но всеки чете по негов си начин.
  • Поезия в действие!
    Браво, Георги!
  • Не знаех, че си толкова чувствителна, но и аз обичам куците мравки.
  • За мен пък въпросната мравка е символ на неизбежност. Каквfто и да се случи продължаваш с нещо, което да ти осмисли живота. Все пак можеше да си остане с краче
  • Сериозна метафора!Тишина...
  • Мравката е метафора. Ти четеш буквално. Символ на виталност, защото работи и с откъснат крак.
  • Тъжно е Сенд. Достатъчно тъжно и без да осакатяваш мравката. Без мравката тъгата щеше да е само красива. Така е с нотка жестокост.
Предложения
: ??:??