Тишина
Не чуваш ли, че вече не вали?
Дъждът тъгата е изплакал.
А славеят е сгушен и мълчи.
Той цяла нощ пя и е прегракнал.
И мравката с откъснат крак
парченце лист в тревата бута.
Три капки сребърни висят,
накичени като бижута.
По клонки нежни и стаени.
се стича и събира звън.
Притихват думите смирени.
Не си до мен. Това е сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
