Не чуваш ли, че вече не вали?
Дъждът тъгата е изплакал.
А славеят е сгушен и мълчи.
Той цяла нощ пя и е прегракнал.
И мравката с откъснат крак
парченце лист в тревата бута.
Три капки сребърни висят,
накичени като бижута.
По клонки нежни и стаени.
се стича и събира звън.
Притихват думите смирени.
Не си до мен. Това е сън.
© Георги Стоянов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
