11.01.2007 г., 15:32

тишина

1K 0 12

Между късно вечерта
и рано призори,
последна фаза от съня
на първите петли -
буден съм и хич не ми
се спи!
Тихо пуша и
поезия от перото ми
кърви...

Тишина!
Наоколо е пълно с нея.
В тихите пасажи на
нощта
се смея.

Светлина!
Мрака ще изгони, ще
изгрее,
но тогава аз ще спя
и тя не ще ме
сгрее...

Лека нощ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е, поздрав!!!
  • Радвам се че ти хасева и получих още един коментар на това стихче след толкова години... На мен си ми е сред любимите мои стихове. Помня когато го написах, помня точно как се чувствах... Ми случвало се е и преди да го използвам, но просто ми се беше сторило навремето че изглежда по-мрачно така, по-сенчесто...
  • чете се леко.. едрият шрифт тенденциозно ли е използван? или по-скоро, с каква цел? поздрав за слънчевия стих
  • Защо ли като мен и ти
    редиш ги рано призори?
    Предлагам, да се обяви:
    "Време за редене на рими"


    Хубав стих.

    Поздрав и усмивка.
  • Имаш много интересен стил и ми харесва!!!
    Поздрави

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...