Jan 11, 2007, 3:32 PM

тишина

  Poetry
1K 0 12

Между късно вечерта
и рано призори,
последна фаза от съня
на първите петли -
буден съм и хич не ми
се спи!
Тихо пуша и
поезия от перото ми
кърви...

Тишина!
Наоколо е пълно с нея.
В тихите пасажи на
нощта
се смея.

Светлина!
Мрака ще изгони, ще
изгрее,
но тогава аз ще спя
и тя не ще ме
сгрее...

Лека нощ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно е, поздрав!!!
  • Радвам се че ти хасева и получих още един коментар на това стихче след толкова години... На мен си ми е сред любимите мои стихове. Помня когато го написах, помня точно как се чувствах... Ми случвало се е и преди да го използвам, но просто ми се беше сторило навремето че изглежда по-мрачно така, по-сенчесто...
  • чете се леко.. едрият шрифт тенденциозно ли е използван? или по-скоро, с каква цел? поздрав за слънчевия стих
  • Защо ли като мен и ти
    редиш ги рано призори?
    Предлагам, да се обяви:
    "Време за редене на рими"


    Хубав стих.

    Поздрав и усмивка.
  • Имаш много интересен стил и ми харесва!!!
    Поздрави

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...