17.06.2008 г., 22:12 ч.
Тишината...
Тишината ме кара
да се вслушвам във нея,
тишината ме вика
там на върха,
тишината ме врича
да се взирам в лицето и.
Почуква на мойта врата
с усмивка перверзна,
повдигаща крилете ми.
93 г.
да се вслушвам във нея,
тишината ме вика
там на върха,
тишината ме врича
да се взирам в лицето и.
Почуква на мойта врата
с усмивка перверзна,
повдигаща крилете ми.
93 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
