Тишината...
Тишината ме кара
да се вслушвам във нея,
тишината ме вика
там на върха,
тишината ме врича
да се взирам в лицето и.
Почуква на мойта врата
с усмивка перверзна,
повдигаща крилете ми.
93 г.
© N. All rights reserved.
Тишината ме кара
да се вслушвам във нея,
тишината ме вика
там на върха,
тишината ме врича
да се взирам в лицето и.
Почуква на мойта врата
с усмивка перверзна,
повдигаща крилете ми.
93 г.
© N. All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...