Тишината...
Тишината ме кара
да се вслушвам във нея,
тишината ме вика
там на върха,
тишината ме врича
да се взирам в лицето и.
Почуква на мойта врата
с усмивка перверзна,
повдигаща крилете ми.
93 г.
© N. All rights reserved.
Тишината ме кара
да се вслушвам във нея,
тишината ме вика
там на върха,
тишината ме врича
да се взирам в лицето и.
Почуква на мойта врата
с усмивка перверзна,
повдигаща крилете ми.
93 г.
© N. All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...