Тишината...

Poetry » Other

780 0 2

Тишината ме кара

да се вслушвам във нея,

тишината ме вика

там на върха,

тишината ме врича

да се взирам в лицето и.

Почуква на мойта врата

с усмивка перверзна,

повдигаща крилете ми.

93 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Gloripeace (Славомир ТОДОРОВ)

Тишина... Спокойствие... Утеха...

2008-08-29T03:03:11+03:00
katkatkat (Катя)

Уоу! Много ми хареса и ме развълнува! Поздрав

2008-06-17T22:26:17+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0