18.12.2020 г., 20:21

Тишината

864 0 3

И пак. 

Откривам те 

И губя те. 

 там - 

В шибаните прецакани молекули - 

Между мене и теб

Между нас. 

Между всички полюси

Противоположности

И пътища прерязващи

Болезнено

Белязващо

из черното ми бялото. 

Между адресите загубени

Загубените каузи, същности

И всичките  причини да дишам. 

В началото.

И в краят на едно издишване

Остава само Тишината. 

Тишината, 

Изписана с многоточия.

В стихове незавършени

Тишината, 

Която спасява 

Която погубва

Тишината. 

Безсмъртна 

безкрайна

Жестока 

Но искрена:

 

Теб

Теб

Теб

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Radeva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...