valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
30.06.2010 г., 11:58 ч.

Тишината 

  Поезия
511 0 3

Тишината се спря на баира
да погледа отгоре света.
Тя шума на живот не разбира,
не понася звъна на смеха.

А в очите ù, празни и сухи,
като гладни за обич гърла,
изведнъж вулканично нахлуха -
свежестта, радостта, песента...

И в магия от шум и мълчане,
като в стих с недописан куплет,
тишината реши да остане
над света. За житейски късмет.

И от там мълчаливо да гледа
как животът крещи и кипи.
Тишината е горда победа.
Тишината над хаос лети.

Мълчаливо прегръща звездите.
Те, целунати, вечер блестят.
А в съня ни посява мечтите,
да покълнат за шумния свят.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наслаждавам се на тишината в стиха!
    Поздрави!
  • Какво бихме правили без Нея, в този забързан, пощурял от звуци ден ..., вземаме я като антидот против побъркващия сетивата ни "шум" на живота, като катализатор на мислите ни, като какво ли още не ... Поздрав за хубавия стих!
  • А в съня ни посява мечтите,
    да покълнат за шумния свят.

    Амин!
Предложения
: ??:??