Тишината
Тишината се спря на баира
да погледа отгоре света.
Тя шума на живот не разбира,
не понася звъна на смеха.
А в очите ù, празни и сухи,
като гладни за обич гърла,
изведнъж вулканично нахлуха -
свежестта, радостта, песента...
И в магия от шум и мълчане,
като в стих с недописан куплет,
тишината реши да остане
над света. За житейски късмет.
И от там мълчаливо да гледа
как животът крещи и кипи.
Тишината е горда победа.
Тишината над хаос лети.
Мълчаливо прегръща звездите.
Те, целунати, вечер блестят.
А в съня ни посява мечтите,
да покълнат за шумния свят.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
