Jun 30, 2010, 11:58 AM

Тишината 

  Poetry
552 0 3
Тишината се спря на баира
да погледа отгоре света.
Тя шума на живот не разбира,
не понася звъна на смеха.
А в очите ù, празни и сухи,
като гладни за обич гърла,
изведнъж вулканично нахлуха -
свежестта, радостта, песента...
И в магия от шум и мълчане,
като в стих с недописан куплет,
тишината реши да остане
над света. За житейски късмет. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??