Тлееща рана
Любовта ни е тлееща рана,
недовършена строфа от стих,
тя е истина само за двама,
сътворила живота красив.
В нея всеки се губи по малко,
но те кара да бъдеш щастлив
и подобно на слънцето жарко
те изгаря, щом дълго заспиш.
Нямай вяра на белите зъби,
има скрита отрова във тях;
от изгубени в нежните думи
е написана книгата “Страх”.
Като пролет усмивка дарява
и събужда цвета за света,
с вечно лято земята огрява
и разделя деня от нощта.
Но недей се опитва да бягаш,
че си има и лоши страни –
във леглото самотен да лягаш
и да търсиш покой сред сълзи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Веселинов Всички права запазени
