То няма име...

beti
421 4580

1.03.2010 г., 0:24 ч.

Поезия

936 0 10

... понякога тайно нарича

себе си – Обич...

стихва в нозете ми вечер сломено

ту без посоки потегля нанякъде

ту се завръща –

несподелено...

не иска надежда

с две длани се кичи

и сутрин рисува

в прозорците вятър...

после зашива страха ми в илици

и крие посоки поспрели –

под камък...

разказва легенди

за влакове късни

за птици зарили крилете си в пясък

а после звучи в тъмнината безпръстно

и ме нотира безгласно......

на запад....

то пази сълзите си

в мънички шепи

бродира в прозорци

следи онемели

запълва очите с неказани думи

и ласки гради –

избледнели...

и няма име...

нарича себе си – Обич...

после стихва в нозете

с дъха ми пирува...

ту без посоки потегля нанякъде...

ту за ръцете ти

нощем

тъгува...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.