То няма име...
... жизни всей - нам будет мало...
... понякога тайно нарича
себе си – Обич...
стихва в нозете ми вечер сломено
ту без посоки потегля нанякъде
ту се завръща –
несподелено...
не иска надежда
с две длани се кичи
и сутрин рисува
в прозорците вятър...
после зашива страха ми в илици
и крие посоки поспрели –
под камък...
разказва легенди
за влакове късни
за птици зарили крилете си в пясък
а после звучи в тъмнината безпръстно
и ме нотира безгласно......
на запад....
то пази сълзите си
в мънички шепи
бродира в прозорци
следи онемели
запълва очите с неказани думи
и ласки гради –
избледнели...
и няма име...
нарича себе си – Обич...
после стихва в нозете
с дъха ми пирува...
ту без посоки потегля нанякъде...
ту за ръцете ти
нощем
тъгува...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
