То няма име...
... жизни всей - нам будет мало...
... понякога тайно нарича
себе си – Обич...
стихва в нозете ми вечер сломено
ту без посоки потегля нанякъде
ту се завръща –
несподелено...
не иска надежда
с две длани се кичи
и сутрин рисува
в прозорците вятър...
после зашива страха ми в илици
и крие посоки поспрели –
под камък...
разказва легенди
за влакове късни
за птици зарили крилете си в пясък
а после звучи в тъмнината безпръстно
и ме нотира безгласно......
на запад....
то пази сълзите си
в мънички шепи
бродира в прозорци
следи онемели
запълва очите с неказани думи
и ласки гради –
избледнели...
и няма име...
нарича себе си – Обич...
после стихва в нозете
с дъха ми пирува...
ту без посоки потегля нанякъде...
ту за ръцете ти
нощем
тъгува...
