Paur (Симеон Дончев)
336 2670
15.05.2007 г., 16:47 ч.

To ("Проза") 

  Поезия
984 0 4


То
(пълнолунно)

Вглеждам се в тъмното - нищо странно не виждам,
но знам, че е там! Знам, че се движи.

Облякло е (може?), невидимка риза.
През комина, прозореца, дори през стената влиза.

Добро е сякаш, но кой го знае?
Как да го разбера, щом си трае?

Вратата на Света ни, държи!
И отваря...
Не иска (все още му тежи),
с Нас да разговаря.

Малки сме, жадни и гладни...
Дали ще ни вдигне? (Ако да паднем?)
    ***
Ако има Очи - ще види Красотата;
Ако има Уши - ще чуе Песента;
Ако има Сърце - ще усети Болката;
Ако има Душа - ще заплаче за децата ни;
Ако има Ръце - ще ни прегърне;
Дано има...
   ***
Гледам и нищо не виждам,
но знам, че е там, че ни оглежда.

Дали ще помага?

Може би знам?!? Или...
само така ми изглежда.

1 октомври 2001, Кейптаун

© Симеон Дончев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??