To ("Проза")
То
(пълнолунно)
Вглеждам се в тъмното - нищо странно не виждам,
но знам, че е там! Знам, че се движи.
Облякло е (може?), невидимка риза.
През комина, прозореца, дори през стената влиза.
Добро е сякаш, но кой го знае?
Как да го разбера, щом си трае?
Вратата на Света ни, държи!
И отваря...
Не иска (все още му тежи),
с Нас да разговаря.
Малки сме, жадни и гладни...
Дали ще ни вдигне? (Ако да паднем?)
***
Ако има Очи - ще види Красотата;
Ако има Уши - ще чуе Песента;
Ако има Сърце - ще усети Болката;
Ако има Душа - ще заплаче за децата ни;
Ако има Ръце - ще ни прегърне;
Дано има...
***
Гледам и нищо не виждам,
но знам, че е там, че ни оглежда.
Дали ще помага?
Може би знам?!? Или...
само така ми изглежда.
1 октомври 2001, Кейптаун
© Симеон Дончев All rights reserved.
