Точица
Замита вятърът листата
по улици и тротоари.
Ненужни са и ги подмята.
Ненужното не пари.
Ненужното се отминава,
така – съвсем небрежно.
Ненужното мълчи в забрава,
мълчи до безнадежност.
И само някоя въздишка
напомня, че го има.
То нищо никога не иска
и в него винаги е зима.
Безплътно в лятото студува
и става точица полека,
но нощем винаги сънува
светулки малки и щурчета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
...
