Замита вятърът листата
по улици и тротоари.
Ненужни са и ги подмята.
Ненужното не пари.
Ненужното се отминава,
така – съвсем небрежно.
Ненужното мълчи в забрава,
мълчи до безнадежност.
И само някоя въздишка
напомня, че го има.
То нищо никога не иска
и в него винаги е зима.
Безплътно в лятото студува
и става точица полека,
но нощем винаги сънува
светулки малки и щурчета.
© Ани Монева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...