Замита вятърът листата
по улици и тротоари.
Ненужни са и ги подмята.
Ненужното не пари.
Ненужното се отминава,
така – съвсем небрежно.
Ненужното мълчи в забрава,
мълчи до безнадежност.
И само някоя въздишка
напомня, че го има.
То нищо никога не иска
и в него винаги е зима.
Безплътно в лятото студува
и става точица полека,
но нощем винаги сънува
светулки малки и щурчета.
© Ани Монева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...