yotovava (Валентина Йотова)
2543 21447
7.05.2024 г., 22:35 ч.

Точка на кипене 

  Поезия » Любовна
155 7 10

ТОЧКА НА КИПЕНЕ

 

Дъждецът гали с тънките си пръсти

клавишите на тръшнатите щори.

Кварталът, смачкан от мъглата гъста,

в кафето ми след миг ще се разтвори.

 

Със сънени очи тропосвам пътя,

трасирам бъдещи пресечни точки.

Човеци криви погледа ми мътят –

със страхове и мнителност безсрочна.

 

Рисувах ги с дъха си, но ги пуснах

да наводнят града и да изчезнат.

Аз шепна името ти с жадни устни,

но чини ми се, че крещя над бездна.

 

Вината носим – сякаш плод, устискал

на бури, ветрове и грозен грохот.

И случи ли се да останем близки,

съмнението драска с остър нокът.

 

Щом паднеш в плен на слухове и хули –

за мен остава да обичам мълком.

И тайнствата ли утрото разбули,

ще зейне празнина, в която хлътвам.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??