Точка на кипене
ТОЧКА НА КИПЕНЕ
Дъждецът гали с тънките си пръсти
клавишите на тръшнатите щори.
Кварталът, смачкан от мъглата гъста,
в кафето ми след миг ще се разтвори.
Със сънени очи тропосвам пътя,
трасирам бъдещи пресечни точки.
Човеци криви погледа ми мътят –
със страхове и мнителност безсрочна.
Рисувах ги с дъха си, но ги пуснах
да наводнят града и да изчезнат.
Аз шепна името ти с жадни устни,
но чини ми се, че крещя над бездна.
Вината носим – сякаш плод, устискал
на бури, ветрове и грозен грохот.
И случи ли се да останем близки,
съмнението драска с остър нокът.
Щом паднеш в плен на слухове и хули –
за мен остава да обичам мълком.
И тайнствата ли утрото разбули,
ще зейне празнина, в която хлътвам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
