19.03.2021 г., 20:19  

Точки от невидимо домино

582 4 4

Къс е сезонът

 с аромат на пчелина и дини.

Аз съм влюбена

 в обикновената земна орис,

събуждането

 на вятъра в зелените мигли

на дърветата  

 и странното птичебърборене.

 

Клуп от години

пристяга времето, уж неволно.

Кои цветове

 не посипаха огледалото…

Светът е локва,

 небето е ранено и голо,

а аз се чудя

 кой плува в това кану от злато…

 

Пир е животът.

 Пият заедно звезда и бедняк.

Пищно наливам

 им от зимното слънце спомени.

Свършват думите.

   Изваждам от джоба лунен петaк.

Тази вечер сме

 две точки от невидимо домино.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...