Точки от невидимо домино
Къс е сезонът
с аромат на пчелина и дини.
Аз съм влюбена
в обикновената земна орис,
събуждането
на вятъра в зелените мигли
на дърветата
и странното птичебърборене.
Клуп от години
пристяга времето, уж неволно.
Кои цветове
не посипаха огледалото…
Светът е локва,
небето е ранено и голо,
а аз се чудя
кой плува в това кану от злато…
Пир е животът.
Пият заедно звезда и бедняк.
Пищно наливам
им от зимното слънце спомени.
Свършват думите.
Изваждам от джоба лунен петaк.
Тази вечер сме
две точки от невидимо домино.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
