22.01.2016 г., 16:07

Точно тази любов

1.7K 6 20

Точно тази любов, дето сутрин ти дърпа завивката
и ти дава импулс да погледнеш отново света,
да посрещнеш на изгрева, пълен с въпроси, усмивката,
оживява в една нереално далечна мечта.

Точно тази любов, дето вечно ти лази по нервите
и те кара да тръпнеш, и на нокти едва те държи,
вцепенява минута след час в теб духа на неверника
и отравя с невинност милиони греховни лъжи.

Точно тази любов, с неизвестност тревожна забулена,
от която сърцето прескача за кой ли път ход,
да отхвърлиш не можеш, да приемеш е битка изгубена - 
пълноводна река без начало и край. И без брод.

Точно тази любов, дето нощем ти спи под клепачите
и разкъсва покоя ти с вопъл неистово див,
се прокрадва от всички страни - и в зората, и в здрача ти,
да напомни, че всъщност дори бездиханен, си жив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам така - прочитам нещо - и то ме сграбчва... Благодаря, Самодиво!
  • Прочетох на един дъх. Така ме понесе мелодията на стиха... Не се спънах никъде. Не успях да се спра, дори когато осъзнах, че не всичко съм осъзнал . Просто се опияних от мелодията и ритъма. Трябваше да се върна втори, и трети път, за да чета вече с ума си .
  • Красиво пишеш, Вики!
  • Силен и въздействащ стих! Много ми хареса!
  • Разгадана и разконспирирана от теб с верни и вълнуващи думи и - точно Тя е!
    Поздрави, Вики!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...