Точно теб!
Отказах да повярвам, че те няма.
(За всеки казват, има половинка).
Дока̀то те открия - все измами.
И празното във мен е просто минало...
Поглеждах все нагоре към небето.
(Не търсех Господ. Той ме е забравил).
Звездите са звезди, защото светят.
Аз всички преброих, дори незнайните...
А ти била си близко. На Земята.
(Наистина те мислих за химера).
Във стихове все блудници възпявах.
A тебе заобичах. Точно тебе...
И мислите ми са така, ужасно дълги.
Далечни, като тъжно разстояние.
За мен - аз знам, че ти би тръгнала.
Без фалш, от празни думи с обещания...
И ето ме, на път. Почти съм цял.
Раняван, лъган и
отричан,
но ненапразно съм
живял,
щом Теб ще мога да обичам!..
Danny Diester
19.08.2018
Toronto, Ontario, Ca.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
