Точно теб!
Отказах да повярвам, че те няма.
(За всеки казват, има половинка).
Дока̀то те открия - все измами.
И празното във мен е просто минало...
Поглеждах все нагоре към небето.
(Не търсех Господ. Той ме е забравил).
Звездите са звезди, защото светят.
Аз всички преброих, дори незнайните...
А ти била си близко. На Земята.
(Наистина те мислих за химера).
Във стихове все блудници възпявах.
A тебе заобичах. Точно тебе...
И мислите ми са така, ужасно дълги.
Далечни, като тъжно разстояние.
За мен - аз знам, че ти би тръгнала.
Без фалш, от празни думи с обещания...
И ето ме, на път. Почти съм цял.
Раняван, лъган и
отричан,
но ненапразно съм
живял,
щом Теб ще мога да обичам!..
Danny Diester
19.08.2018
Toronto, Ontario, Ca.
© Данаил Антонов All rights reserved.
