Точно ти
Ако говориш - дразни ги гласът ти,
ако мълчиш, си просто темерут...
Изнизва се денят безшумни стъпки
и следва друг. По собствен начин луд.
Светът крещи и никого не чува,
стремежите си погнал с бесен бяг.
В полетата на егото ловува,
без миг покой, за себе си недраг.
Пак ти си грешен - имаш мир и песен,
безименна любов от теб струи
и дразни. Колко дразнещо чудесен
си ти, човече щури! Точно ти!
Отдавна никой никого не слуша.
Усмихваш се. На времето, нали!?
На клоните на стара, крива круша
спокойно зреят твоите мечти.
Че твоят ден по нищо не прилича
на жалкия в капаните си свят.
Ти чуваш ведър глас на пойно птиче,
а който носи мрака, среща мрак.
Да, точно ти, си просто невъзможен!
Гневът и завистта край теб - пожар!
Човече луд, на чий ли свят тревожен
си даден, за прокоба или дар!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
