Heartfelt (Засегабезиме)
45 104
4.08.2012 г., 15:18 ч.

Тогава 

  Поезия » Любовна
783 1 8

... тогава се съблякох по душа,

по-скоро по останките от нея...

Съблякох се, но ти не я видя

или пък се направи на разсеяна -

решила бе...  В очите ти видях,

прочетох неизбежната присъда.

И аз замесих гняв с любов. И грях

от тях изпекох, и нахраних гълъб,

а после го изпратих надалеч -

с последните трохи да стори помен

там, горе - на небесния Отец -

за нас със теб. Без с глас да му говори,

да му даде от себе си перо

и малка капка кръв вместо мастило,

да те задраска -  що било - било  -

от настояще, бъдеще и минало,

от страничката с моята съдба.

И го зачаках тихо... Тъй си чакам -

безсмислено  съблечен по душа.

Седя и чакам да се пръсне мрака.

 

Дали е стигнал гълъбът до там?

Достигна ли му силата в крилата?

Аз вярвам, че е стигнал. Тъй че знам -

Той просто му е пощадил перата.

© Засегабезиме Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изумително...
  • между земята и небето,
    омесваш хляб
    от глад
    и чакан дъжд.

    Моите комплименти!
  • Благодаря на всички за милите думи!
    А относно поставянето на името ми... Как си купувате ябълки? Интересувате ли се къде е расло дървото, с какво е торено, редовно ли са подрязвани клоните? Навярно не.
    Ето, аз ви предлагам своите плодове - опитайте ги! Фактът, че са ви харесали, ми е напълно достатъчен!
  • Много е хубаво! Определено е стих под който трябва да си поставите името.
  • Чудно!
    Поздрави!
  • Хубаво много!
  • по душа.... и от душа... хареса ми
  • Понеже си без име, ти предлагам Съзаклятник, хареса ми стихотворението
Предложения
: ??:??