Тогава
... тогава се съблякох по душа,
по-скоро по останките от нея...
Съблякох се, но ти не я видя
или пък се направи на разсеяна -
решила бе... В очите ти видях,
прочетох неизбежната присъда.
И аз замесих гняв с любов. И грях
от тях изпекох, и нахраних гълъб,
а после го изпратих надалеч -
с последните трохи да стори помен
там, горе - на небесния Отец -
за нас със теб. Без с глас да му говори,
да му даде от себе си перо
и малка капка кръв вместо мастило,
да те задраска - що било - било -
от настояще, бъдеще и минало,
от страничката с моята съдба.
И го зачаках тихо... Тъй си чакам -
безсмислено съблечен по душа.
Седя и чакам да се пръсне мрака.
Дали е стигнал гълъбът до там?
Достигна ли му силата в крилата?
Аз вярвам, че е стигнал. Тъй че знам -
Той просто му е пощадил перата.
© Засегабезиме All rights reserved.
