Тогава, когато
Запази ми местенце до тебе.
Ще си против, но тръгвам сега.
Имам нужда да съм си потребна.
Имам нужда да бъда сама.
Като вирус в кръвта ми, донесъл
само болка и много тъга,
като болест, отнейде привнесен,
като удар от силна ръка -
ти ми сряза задълго крилете,
ти донесе несладките дни
и остави ми белег до белег -
беше лош, беше трудно простим.
И когато в пустинния пясък,
на безлистната моя душа,
плъпне първият нежен израстък
и започнат да никнат цветя,
ще се върна. До теб ще приседна,
ще живея без никакъв страх,
а очите ми пак ще прогледнат
и ще бъда пак цялата грях.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
