Когато с любов ти израждам мечтите,
и те оживяват със крясък,
когато изтривам чернилка от дните ти,
рисувайки нежност по пясъка.
Когато звезди си закичвам в косите,
и с моята лудост те смайвам,
когато вълшебно извират сълзите ми,
а после със смях те омайвам.
Когато притихнала в топла въздишка,
от вяра отпивам си сладост,
когато плета от усмивките нишка,
и свежа, ухая на младост.
Когато заспивам, самотно мъниче,
и в твоите мисли танцувам,
когато духа ми е в цвят на кокиче,
и твоите ласки сънувам.
Тогава, съм твойто момиче...
© Неземна Всички права запазени