Тогава ще те целувам повече (с Гевречето)
(заедно с Гергана ^|^ Гевречето)
И тогава ще те целувам повече,
отколкото смеела съм и досега,
пламъкът във очите ми е обречен,
след миг вратата затварям сама.
Защо ли твоите нежни целувки
избягвали са ме, сякаш постоянно.
И сега разбирам колко струват,
когато ги загубих тъй спонтанно.
Родих се невинна, пълна с мечти,
а сега сълзите изпълват тези очи.
Така нечестна е съдбата, жестока,
всичко ни взе, дори нашето време.
Една малка грешка погубва живота,
а щом загубя него - губя и тебе.
И тогава ще те целувам повече,
може би като те видя за последно.
Само като си помисля, че можеше,
любовта ни да не бъде поредната.
Просто хора сме, донякъде безсилни
да се борим срещу страховете в нас.
И срещу Съдбата си нямаме закрила,
нямаме и върху желанията си власт.
Играта на любов е понякога опасна,
пропадаш в трап на греха, подвластен.
Но поддадеш ли се на самозабрава,
идва нещо ненадейно и те поваля.
Отслабва тялото ти и те заразява,
желанията сега ги болест утолява.
Със всяка жилка своя - ти усещаш
как страстта ти срещу теб въстава.
Плащаш любовта с нелепа грешка
и след смъртта сами сърца остават.
Така нечестна е съдбата, жестока,
всичко ни взе, дори нашето време.
Една малка грешка погубва живота,
а щом загубя него - губя и тебе.
И тогава ще те целувам повече,
отколкото смеела съм и досега,
пламъкът във очите ми е обречен,
след миг вратата затварям сама.
Защо ли твоите нежни целувки
избягвали са ме, сякаш постоянно.
И сега разбирам колко струват,
когато ги загубих тъй спонтанно.
Родих се невинна, пълна с мечти,
а сега сълзите изпълват тези очи.
Така нечестна е съдбата, жестока,
всичко ни взе, дори нашето време.
Една малка грешка погубва живота,
а щом загубя него - губя и тебе.
И тогава ще те целувам повече,
може би като те видя за последно.
Само като си помисля, че можеше,
любовта ни да не бъде поредната.
Просто хора сме, донякъде безсилни
да се борим срещу страховете в нас.
И срещу Съдбата си нямаме закрила,
нямаме и върху желанията си власт.
Играта на любов е понякога опасна,
пропадаш в трап на греха, подвластен.
Но поддадеш ли се на самозабрава,
идва нещо ненадейно и те поваля.
Отслабва тялото ти и те заразява,
желанията сега ги болест утолява.
Със всяка жилка своя - ти усещаш
как страстта ти срещу теб въстава.
Плащаш любовта с нелепа грешка
и след смъртта сами сърца остават.
Така нечестна е съдбата, жестока,
всичко ни взе, дори нашето време.
Една малка грешка погубва живота,
а щом загубя него - губя и тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
