(заедно с Гергана ^|^ Гевречето)
И тогава ще те целувам повече,
отколкото смеела съм и досега,
пламъкът във очите ми е обречен,
след миг вратата затварям сама.
Защо ли твоите нежни целувки
избягвали са ме, сякаш постоянно.
И сега разбирам колко струват,
когато ги загубих тъй спонтанно.
Родих се невинна, пълна с мечти,
а сега сълзите изпълват тези очи.
Така нечестна е съдбата, жестока, ...