6 авг. 2008 г., 08:27
Тогава ще те целувам повече (с Гевречето)
(заедно с Гергана ^|^ Гевречето)
И тогава ще те целувам повече,
отколкото смеела съм и досега,
пламъкът във очите ми е обречен,
след миг вратата затварям сама.
Защо ли твоите нежни целувки
избягвали са ме, сякаш постоянно.
И сега разбирам колко струват,
когато ги загубих тъй спонтанно.
Родих се невинна, пълна с мечти,
а сега сълзите изпълват тези очи.
Така нечестна е съдбата, жестока,
всичко ни взе, дори нашето време.
Една малка грешка погубва живота,
а щом загубя него - губя и тебе.
И тогава ще те целувам повече,
може би като те видя за последно.
Само като си помисля, че можеше,
любовта ни да не бъде поредната.
Просто хора сме, донякъде безсилни
да се борим срещу страховете в нас.
И срещу Съдбата си нямаме закрила,
нямаме и върху желанията си власт.
Играта на любов е понякога опасна,
пропадаш в трап на греха, подвластен.
Но поддадеш ли се на самозабрава,
идва нещо ненадейно и те поваля.
Отслабва тялото ти и те заразява,
желанията сега ги болест утолява.
Със всяка жилка своя - ти усещаш
как страстта ти срещу теб въстава.
Плащаш любовта с нелепа грешка
и след смъртта сами сърца остават.
Така нечестна е съдбата, жестока,
всичко ни взе, дори нашето време.
Една малка грешка погубва живота,
а щом загубя него - губя и тебе.
И тогава ще те целувам повече,
отколкото смеела съм и досега,
пламъкът във очите ми е обречен,
след миг вратата затварям сама.
Защо ли твоите нежни целувки
избягвали са ме, сякаш постоянно.
И сега разбирам колко струват,
когато ги загубих тъй спонтанно.
Родих се невинна, пълна с мечти,
а сега сълзите изпълват тези очи.
Така нечестна е съдбата, жестока,
всичко ни взе, дори нашето време.
Една малка грешка погубва живота,
а щом загубя него - губя и тебе.
И тогава ще те целувам повече,
може би като те видя за последно.
Само като си помисля, че можеше,
любовта ни да не бъде поредната.
Просто хора сме, донякъде безсилни
да се борим срещу страховете в нас.
И срещу Съдбата си нямаме закрила,
нямаме и върху желанията си власт.
Играта на любов е понякога опасна,
пропадаш в трап на греха, подвластен.
Но поддадеш ли се на самозабрава,
идва нещо ненадейно и те поваля.
Отслабва тялото ти и те заразява,
желанията сега ги болест утолява.
Със всяка жилка своя - ти усещаш
как страстта ти срещу теб въстава.
Плащаш любовта с нелепа грешка
и след смъртта сами сърца остават.
Така нечестна е съдбата, жестока,
всичко ни взе, дори нашето време.
Една малка грешка погубва живота,
а щом загубя него - губя и тебе.
© Христо Андонов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Сега чакаме вашия с него ;>
(само не ми се прави на недостъпна:РР) -
Браво на вас, чаках го този дует
Получило се е страхотно! -
Моля те,не ме намесвай
-
Тнкс на всички... вкл и на Гевречето за това стихче....
-
Не знам какво става тук...
Нямам пръст в това:РРРРРР -
Просто хора сме, донякъде безсилни
да се борим срещу страховете в нас.
И срещу Съдбата си нямаме закрила,
нямаме и върху желанията си власт.
... много е вярно
Браво!!! -
Страхотно!!!
Поздравления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
страхотни сте...с обич за вас.