25.02.2008 г., 18:47

"Той"

637 0 0

Малко хора са ме карали

да се чувствам така,

а той го направи

само за миг - реалност!

Реалност, която беше

тъй красива,

за да е истина,

че чак неоспорима.

С милите си думи на

седмото небе заведе ме

и оттам никой не ще ме отведе!

Не съм вярвала,

но той стопли душата ми със плам

и разтуптя сърцето ми без срам!

Отвлече мислите ми

и дали ще си ги

получа пак - не знам!

За жалост

далече е той от мене сега,

но дано някой ден

намери път към мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...