Малко хора са ме карали
да се чувствам така,
а той го направи
само за миг - реалност!
Реалност, която беше
тъй красива,
за да е истина,
че чак неоспорима.
С милите си думи на
седмото небе заведе ме
и оттам никой не ще ме отведе!
Не съм вярвала,
но той стопли душата ми със плам
и разтуптя сърцето ми без срам!
Отвлече мислите ми
и дали ще си ги
получа пак - не знам!
За жалост
далече е той от мене сега,
но дано някой ден
намери път към мен!
© Криси All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
