Feb 25, 2008, 6:47 PM

"Той"

  Poetry
634 0 0

Малко хора са ме карали

да се чувствам така,

а той го направи

само за миг - реалност!

Реалност, която беше

тъй красива,

за да е истина,

че чак неоспорима.

С милите си думи на

седмото небе заведе ме

и оттам никой не ще ме отведе!

Не съм вярвала,

но той стопли душата ми със плам

и разтуптя сърцето ми без срам!

Отвлече мислите ми

и дали ще си ги

получа пак - не знам!

За жалост

далече е той от мене сега,

но дано някой ден

намери път към мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...