30.11.2014 г., 20:46

Той. Аз. Кокос.

514 0 2

Полунощ е. А теб те няма.

Разхождам се гола в стаята.

Чакам те. А теб те няма.

 

Мокрите краища на косата ми

Галят нежно гърба ми.

Усещам те. А теб те няма.

Ухая цялата на кокос.

Мисля си. А теб те няма.

 

Полунощ е. А теб те няма.

Разхождам се гола в стаята.

Носейки аромата на кокос и тъга.

 

А теб те няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...