Emanuelle (Емануела Христова) Emanuelle (Емануела Христова)
1
Nov 30, 2014, 8:46 PM

Той. Аз. Кокос.

  Poetry » Love
511 0 2

Полунощ е. А теб те няма.

Разхождам се гола в стаята.

Чакам те. А теб те няма.

 

Мокрите краища на косата ми

Галят нежно гърба ми.

Усещам те. А теб те няма.

Ухая цялата на кокос.

Мисля си. А теб те няма.

 

Полунощ е. А теб те няма.

Разхождам се гола в стаята.

Носейки аромата на кокос и тъга.

 

А теб те няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела Христова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0