Той беше истински приятел
Той беше истински приятел
и бдеше с грижа всеотдайна
над мене. Даже и случайно
да бърках, даже и когато
грешах неволно, той отново
веднага гневно ме кореше.
Той просто вечно бе готов
да ме напъти. Просто беше
добър приятел. Но веднъж
случайно срещнах любовта.
В един студен, проливен дъжд
вървеше в рокля на цветя
по мокрия асфалт пред мен
едно момиче, като фея.
И от магия озарен
аз нежно влюбих се във нея.
Вълшебството на пролетта
струеше лудо във кръвта ни,
и всичко свято пожелано
за нас бе част от любовта.
С нас бе и верният приятел,
галантен, мил и отзивчив...
След пролетта настъпи лято
и с него още по-красива
изгаряше ни любовта
(ако възможно бе да бъде!)
Кой може днеска да отсъди?
С онази рокля на цветя
при мене тя дойде веднъж
и каза ми, че ме обича,
но че приятелят ми мъж
ще е на моето момиче.
Измина вече четвърт век.
Дали все още я обичам?
Не зная. Доста по-различен
съм днес, улегнал, зрял човек
с деца и любеща съпруга,
която в този свят поне,
не бих сменил със нищо друго.
Но и сега понявга в мен
проплаква болка спотаена
от спомена за лудо лято,
с един повтарящ се рефрен;
Той беше истински приятел!
и бдеше с грижа всеотдайна
над мене. Даже и случайно
да бърках, даже и когато
грешах неволно, той отново
веднага гневно ме кореше.
Той просто вечно бе готов
да ме напъти. Просто беше
добър приятел. Но веднъж
случайно срещнах любовта.
В един студен, проливен дъжд
вървеше в рокля на цветя
по мокрия асфалт пред мен
едно момиче, като фея.
И от магия озарен
аз нежно влюбих се във нея.
Вълшебството на пролетта
струеше лудо във кръвта ни,
и всичко свято пожелано
за нас бе част от любовта.
С нас бе и верният приятел,
галантен, мил и отзивчив...
След пролетта настъпи лято
и с него още по-красива
изгаряше ни любовта
(ако възможно бе да бъде!)
Кой може днеска да отсъди?
С онази рокля на цветя
при мене тя дойде веднъж
и каза ми, че ме обича,
но че приятелят ми мъж
ще е на моето момиче.
Измина вече четвърт век.
Дали все още я обичам?
Не зная. Доста по-различен
съм днес, улегнал, зрял човек
с деца и любеща съпруга,
която в този свят поне,
не бих сменил със нищо друго.
Но и сега понявга в мен
проплаква болка спотаена
от спомена за лудо лято,
с един повтарящ се рефрен;
Той беше истински приятел!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
