8.11.2016 г., 23:01

Той е истината и пътят и живота

583 0 0

на Теодоси Спасов

 

Него го наричат Тео,
мен пък ме наричат Вал.
Той за всички е емблема,
а за мен е идеал.

 

Съпоставка ли? Не правя!
Ангел в него е вселен.
Аз не мога да забравя
срещата на Тео с мен.

 

Общо имаме обаче,
добруджански сме чеда.
А това, тъй много значи
и в това е гордостта.

 

Тео има дух и сила,
а в очите - свобода.
За Родината ни мила,
той е точната звезда.

 

Чуй кавала щом засвири,
усети как ври кръвта.
Нека Бог да го закриля.
Той е път и светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...