Nov 8, 2016, 11:01 PM

Той е истината и пътят и живота

  Poetry
580 0 0

на Теодоси Спасов

 

Него го наричат Тео,
мен пък ме наричат Вал.
Той за всички е емблема,
а за мен е идеал.

 

Съпоставка ли? Не правя!
Ангел в него е вселен.
Аз не мога да забравя
срещата на Тео с мен.

 

Общо имаме обаче,
добруджански сме чеда.
А това, тъй много значи
и в това е гордостта.

 

Тео има дух и сила,
а в очите - свобода.
За Родината ни мила,
той е точната звезда.

 

Чуй кавала щом засвири,
усети как ври кръвта.
Нека Бог да го закриля.
Той е път и светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...