Той си тръгна… и всичко ми взе.
Той си тръгна... и всичко ми взе.
Сърцето, душата... превърнати в лед.
Единствено болка, мъка, тъга
остави за мене, сама в света.
Черни станаха дните без него,
морета от сълзи изплаках,
А той отне душата ми и сърцето,
да ги върне дълго аз чаках.
Набързо все си розовите очила,
през който аз гледах света.
Не чува воплите ми през безсънните нощи,
да върне сърцето ми аз чакам още.
Не вижда болката в скучните дни,
не вижда сълзите от уморените ми очи.
Какво сторих? Нима заслужавам това?
Искам сърцето си и свойта душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сладурркатта Всички права запазени
