Той си тръгна... и всичко ми взе.
Сърцето, душата... превърнати в лед.
Единствено болка, мъка, тъга
остави за мене, сама в света.
Черни станаха дните без него,
морета от сълзи изплаках,
А той отне душата ми и сърцето,
да ги върне дълго аз чаках.
Набързо все си розовите очила,
през който аз гледах света.
Не чува воплите ми през безсънните нощи,
да върне сърцето ми аз чакам още. ...