Dec 25, 2008, 9:27 AM

Той си тръгна… и всичко ми взе.

  Poetry » Love
1.4K 0 3
 

Той си тръгна... и всичко ми взе.

Сърцето, душата... превърнати в лед.

Единствено болка, мъка, тъга

остави за мене, сама в света.

Черни станаха дните без него,

морета от сълзи изплаках,

А той отне душата ми и сърцето,

да ги върне дълго аз чаках.

Набързо все си розовите очила,

през който аз гледах света.

Не чува воплите ми през безсънните нощи,

да върне сърцето ми аз чакам още.

Не вижда болката в скучните  дни,

не вижда сълзите от уморените ми очи.

Какво сторих? Нима заслужавам това?

Искам сърцето си и свойта душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сладурркатта All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...