pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3423
29.11.2007 г., 9:19 ч.

Той, Вятърът... 

  Поезия » Друга
592 0 17

Докоснах вятъра...

И той ме погали,

нали сме кръвна роднина.

Аз с него споделям,

а той мечтите ми носи,

някъде там далече, далече...

Той спира се често пред мойта врата,

през стъклото наднича и

вежди повдига, накланя глава:

"Ще дойдеш ли с мене?" - пита сега.

Винаги пита, но отговора знае,

че за бурна"fiesta" вдигам ръка.

Разтърсвам косата си и яхвам метлата си,

със стихиите да препусна в нощта.

Нали съм им кръвна роднина,

безрезервно се втурвам така.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??