Той, Вятърът...
Докоснах вятъра...
И той ме погали,
нали сме кръвна роднина.
Аз с него споделям,
а той мечтите ми носи,
някъде там далече, далече...
Той спира се често пред мойта врата,
през стъклото наднича и
вежди повдига, накланя глава:
"Ще дойдеш ли с мене?" - пита сега.
Винаги пита, но отговора знае,
че за бурна"fiesta" вдигам ръка.
Разтърсвам косата си и яхвам метлата си,
със стихиите да препусна в нощта.
Нали съм им кръвна роднина,
безрезервно се втурвам така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
