Nov 29, 2007, 9:19 AM
Той, Вятърът...
Докоснах вятъра...
И той ме погали,
нали сме кръвна роднина.
Аз с него споделям,
а той мечтите ми носи,
някъде там далече, далече...
Той спира се често пред мойта врата,
през стъклото наднича и
вежди повдига, накланя глава:
"Ще дойдеш ли с мене?" - пита сега.
Винаги пита, но отговора знае,
че за бурна"fiesta" вдигам ръка.
Разтърсвам косата си и яхвам метлата си,
със стихиите да препусна в нощта.
Нали съм им кръвна роднина,
безрезервно се втурвам така.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чудесно! Много истинско... кръвна роднина с вятъра... хареса ми!
-
Браво, Пепи!
-
Много хубаво!!!
Поздравления, Пепи!!! -
Чуесно е! Браво!
-
Полетът към нови хоризонти винаги ни дава криле,но внимавай,вятърът е малко издайник,не може да пази тайни.
-
Чудничко!Поздрав!
-
Браво!!!
-
Много ви благодаря!!!На всички!Всички ви ще взема на метлата
-
Оригинален,много хубав стих!!!
Поздрав и прегръдка!!! -
Чудесно, много оригинално, Пепи! Браво!!!
Но защо ли тук усетих Марсианското подухване на вятъра? -
Пепи, ако има едно място и за мен на метлата, тръгвам с тебЩом е за фиеста, всичко ще направя!
Поздрави -
Огледай се за ветропоказател и дано
той в правилна посока те поеме.
Ако ли не, косите си среши
и почакай да настъпи подходящото за тебе време! -
Май всички сме кръвни роднини...
Толкова е хубаво да лудуваш с вятъра...
Не е посока, но е волно пътуване...
Прекрасно стихотворение! Браво, Пепи!
С много обич за теб. Много ме зарадва! -
Браво ! Много ми хареса !
-
Много хубаво стихотворение !Първата усмивка за деня бе породена от теб
-
Внимавай! Вятърът не е посока!
Но пък мигът си е миг!
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Разтърсвам косата си и яхвам метлата си"
много ми хареса прегръдки от мен