ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10419
25.06.2012 г., 17:30 ч.

Токата и фуга в ре - минор 

  Поезия » Философска
2536 0 38

http://vbox7.com/play:fb89d67506?p=collection&id=408955&order=date



Убиваха ме - всяка нощ... На сън!

А в утрото за жалост се възправях

и пак ги чувах – птици две, отвън,

но моите криле - лежаха срязани.

 

Аз все пак тичах - в сивкавия ден,

на гръб с камара безадресни сакове?

Надписвах ги. Надежда. Теб. И мен.

А гара нямаше. Да тръгне влакът ми.

 

Щом спирах нейде, търсейки вода,

за да ме има, още малко, в лятото,

разбирах, че в пустиня съм. В беда!

Но как да го разкажа на душата си.

 

А, тя си съчиняваше... В друг свят,

се рееше, повярвала, че с ангели,

той само бил населен ...  И че спят,

дълбоко под земята - луциферите.

 

И аз вървях... Сред слънчевия злак,

що някога спасяваше ме, с облаче

и сигурно, преди да съм в несвяст,

на запад, той завиваше. И почваше,

 

отново да приижда вечерта. И теб,

да не откривам. А всред пясъци,

да си споделям мислите - с Небе...

Умирайки в поредното очакване...

© Ангел Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??