Токата и фуга в ре - минор
http://vbox7.com/play:fb89d67506?p=collection&id=408955&order=date
Убиваха ме - всяка нощ... На сън!
А в утрото за жалост се възправях
и пак ги чувах – птици две, отвън,
но моите криле - лежаха срязани.
Аз все пак тичах - в сивкавия ден,
на гръб с камара безадресни сакове?
Надписвах ги. Надежда. Теб. И мен.
А гара нямаше. Да тръгне влакът ми.
Щом спирах нейде, търсейки вода,
за да ме има, още малко, в лятото,
разбирах, че в пустиня съм. В беда!
Но как да го разкажа на душата си.
А, тя си съчиняваше... В друг свят,
се рееше, повярвала, че с ангели,
той само бил населен ... И че спят,
дълбоко под земята - луциферите.
И аз вървях... Сред слънчевия злак,
що някога спасяваше ме, с облаче
и сигурно, преди да съм в несвяст,
на запад, той завиваше. И почваше,
отново да приижда вечерта. И теб,
да не откривам. А всред пясъци,
да си споделям мислите - с Небе...
Умирайки в поредното очакване...
© Ангел Колев All rights reserved.
