Токсична за света, за теб и мен е любовта ни,
раздор, обиди и тъга все всява
от теб най малко сто пъти си тръгвам,
забравям те, прежалвам те, но докога...?
Че няма да я бъде наш'та песен зная,
не си ни ти за мен, ни аз за тебе,
на хиляди парчета вече съм разбита
и тръгвам си завинаги от тебе.
Това завинаги обаче докога е,
дали е пак до ден до пладне
или този път най-накрая
ума си ще послушам и ще те оставя.
Токсичен си за мен и за света ми.
Но май обичам аз отровата да пия,
на все по големи глътки я поемам
и докъде ще стигна аз не зная.
© Йълдъз Пелтекова Всички права запазени