15.03.2024 г., 11:12

Токсична любов

845 1 1

Той ме кара да се чувствам желана,

Но доста често съм неразбрана.

Наранява ме и дори не осъзнава,

Че ме боли, не съм от стомана.

 

Няма измъкване, сякаш съм в плен.

За жалост, така е всеки ден.

Понякога е много луд, 

Но го обичам – нищо, че е груб.

 

Ревнува ме от въздуха дори,

Сякаш не знае, че сърцето ми за него гори.

Разплаква ме и после изтрива сълзите,

Гледа ме красиво, блещукат очите.

 

Аххх, този поглед незаменим,

толкова ми е любим.

Докосва ми душата,

Искам сега да е пред вратата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vqra Ilieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се правя на многознайко, но такава маниакална ревност граничи не с любов, а с чувство за притежание и избиване на комплекси. И в даден момент често ескалира в някаква форма на насилие и тормоз.
    Ще и е трудно на лирическата.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...