15 мар. 2024 г., 11:12

Токсична любов

846 1 1

Той ме кара да се чувствам желана,

Но доста често съм неразбрана.

Наранява ме и дори не осъзнава,

Че ме боли, не съм от стомана.

 

Няма измъкване, сякаш съм в плен.

За жалост, така е всеки ден.

Понякога е много луд, 

Но го обичам – нищо, че е груб.

 

Ревнува ме от въздуха дори,

Сякаш не знае, че сърцето ми за него гори.

Разплаква ме и после изтрива сълзите,

Гледа ме красиво, блещукат очите.

 

Аххх, този поглед незаменим,

толкова ми е любим.

Докосва ми душата,

Искам сега да е пред вратата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Vqra Ilieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се правя на многознайко, но такава маниакална ревност граничи не с любов, а с чувство за притежание и избиване на комплекси. И в даден момент често ескалира в някаква форма на насилие и тормоз.
    Ще и е трудно на лирическата.
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...