Той ме кара да се чувствам желана,
Но доста често съм неразбрана.
Наранява ме и дори не осъзнава,
Че ме боли, не съм от стомана.
Няма измъкване, сякаш съм в плен.
За жалост, така е всеки ден.
Понякога е много луд,
Но го обичам – нищо, че е груб.
Ревнува ме от въздуха дори,
Сякаш не знае, че сърцето ми за него гори.
Разплаква ме и после изтрива сълзите,
Гледа ме красиво, блещукат очите.
Аххх, този поглед незаменим,
толкова ми е любим.
Докосва ми душата,
Искам сега да е пред вратата.
© Vqra Ilieva Todos los derechos reservados
Ще и е трудно на лирическата.
Поздравявам те.