15 mar 2024, 11:12

Токсична любов

856 1 1

Той ме кара да се чувствам желана,

Но доста често съм неразбрана.

Наранява ме и дори не осъзнава,

Че ме боли, не съм от стомана.

 

Няма измъкване, сякаш съм в плен.

За жалост, така е всеки ден.

Понякога е много луд, 

Но го обичам – нищо, че е груб.

 

Ревнува ме от въздуха дори,

Сякаш не знае, че сърцето ми за него гори.

Разплаква ме и после изтрива сълзите,

Гледа ме красиво, блещукат очите.

 

Аххх, този поглед незаменим,

толкова ми е любим.

Докосва ми душата,

Искам сега да е пред вратата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Vqra Ilieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се правя на многознайко, но такава маниакална ревност граничи не с любов, а с чувство за притежание и избиване на комплекси. И в даден момент често ескалира в някаква форма на насилие и тормоз.
    Ще и е трудно на лирическата.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...