Mar 15, 2024, 11:12 AM

Токсична любов

  Poetry » Love
844 1 1

Той ме кара да се чувствам желана,

Но доста често съм неразбрана.

Наранява ме и дори не осъзнава,

Че ме боли, не съм от стомана.

 

Няма измъкване, сякаш съм в плен.

За жалост, така е всеки ден.

Понякога е много луд, 

Но го обичам – нищо, че е груб.

 

Ревнува ме от въздуха дори,

Сякаш не знае, че сърцето ми за него гори.

Разплаква ме и после изтрива сълзите,

Гледа ме красиво, блещукат очите.

 

Аххх, този поглед незаменим,

толкова ми е любим.

Докосва ми душата,

Искам сега да е пред вратата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Vqra Ilieva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не се правя на многознайко, но такава маниакална ревност граничи не с любов, а с чувство за притежание и избиване на комплекси. И в даден момент често ескалира в някаква форма на насилие и тормоз.
    Ще и е трудно на лирическата.
    Поздравявам те.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...